www.Asenovgrad.info

Асеновград е старинен български град с прочута средновековна крепост, с драматично минало и с неповторима красота. Разположен в полите на китните Родопи, той е "чудесен кът", където "природата е изсипала всичката си благодат". Горите го обгръщат, но и зеленото море на равнината лежи до него.Тук се кръстосват прохладата на "вечерника", която идва от планината, с горещината на полето, мирисът на акации и люляк с аромата на череши, ябълки и грозде. По бреговете на Асеница минава главния презродопски път към Беломорска Тракия, който определя съдбата на града. Със своеобразието на местоположението е свързано и старото име - СТАНИМАКА, което се споменава за първи път като "село" в Устава на Бачковския манастир през 1083 година.

Палеонтологичният музей е уникален по рода си за България, а вероятно и за Балканите. Създаден е на основата на сбирката от фосили, събирана в продължение на три десетилетия от учителя по биология Димитър Ковачев с помощта на ученици от местната гимназия. Първият етаж на музейната експозиция представя еволюцията на хоботните животни. Особено атрактивен между всички експонати е отливката на високия 4,5 м скелет на туролския дейнотериум ( Deinotherium), дълъг 6,8 м, тежащ 10 тона. Той е представител на едни от най - големите за всички времена сухоземни бозайници. Останките от него са били намерени от Димитър Ковачев и екипа му край асеновградското с. Езерово. Също така се счита, че това е единственият запазен в света дейнотериум.

Новосъздадената експозиция на втория етаж на музея разкрива в своите 30 витрини - т. нар. хипарионова фауна.

Историческият музей се намира в центъра на града. Създаден е през 1952 г., а настоящата експозиция е открита през 1971 г. Тя отразява историята на града от новокаменната епоха. На площ 200 кв.м. в три зали и три отдела се намират над 1000 музейни експоната. Отдел "Археология" запознава с живота на този край от 7000 г. пр.н.е. насам. Показани са каменни и костни оръдия на труда, култови и битови предмети. Има и редица материали от средно неолитната епоха - 5000 г. пр.н.е., намерени в близката местност "40-те извора" - каменни брадви, мотики, тесли и др. Внимание заслужават зооморфен култов съд, елен, култова масичка с поставка. Съдовете от бронзовата епоха разкриват развитието на производителните сили на тракийското племе беси, населявало този район. Особен интерес представляват рударските оръдия на труда.

Къщата е интересен етнографски обект в Асеновград, съхранил характерни моменти от бита на хората, живели тук през годините на 19 век. Строена е по това време и е била собственост на богат гръцки търговец от Станимака. След 1906 г къщата за кратко става начално училище. Тя е дело на брациговски майстори. В двора, обграден от високи каменни стени има мраморна чешма от 1856 г. Къщата е на 2 етажа с винарска изба. Отвън сградата е изписана в синьо с цветя под прозорците. Всяка стая е боядисана в различен цвят, като таваните, вратите и стенните долапи са украсени с дърворезба. Експозицията се състои от мъжки и женски костюми от края на 19 в., латерна (изработена от местен майстор). Там могат да се видят и картините на художника Коста Форев, в които е представен обичаят "Калиница".

Разположена е на около 2 км от Асеновград, на високия скалист хребет, надвиснал над р. Асеница. Известна от историческите извори като Петрич, Стенимахос или Скрибенцион. През 1230 г. във връзка с влошените отношения с Латинска империя цар Иван Асен ІІ укрепва и разширява силната станимашка крепост. Той увековечава това свое строително дело с надпис, издълбан на една скала над входа на крепостта. Този надпис става причина тя да бъде наречена Асенова, а Станимака да се преименува през 1934г. в Асеновград. Преди всичко бие на очи местоположението на крепостта - върху една варовикова чука, на левия бряг на р. Асеница, точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове.